***
Исках да ти кажа, че ще ми липсваш. Исках да ти кажа, че утринните чaсове са ми любими, че най- много обичам неизгрялото слънце. Исках да ти кажа за пустите улици, за кучетата и кофите за боклук. Исках да ти кажа за тротоарите. Исках да ти кажа за дъха на умиращата нощ, за камбанния звън, аромата на кафе и въздуха, натежал от мисли. Исках да ти кажа за тази сутрин, в която разбрах толкова неща.
Така и не ти казах обаче. Така и не можах да заговоря. Затова ти пиша. Сега. Макар да е вече късно, макар да знам, че ти никога няма да прочетеш това писмо или поне няма да знаеш, че е адресирано до теб. Аз обаче, знам.
Знам, че когато отворих очи…навън беше още тъмно. Знам, че говорих докъсно по телефона с Вася. Знам, че сложих храна на Жужа (Жужа е котката ми), изкъпах се, а после излязох. Знам и че през цялото това време си мислех за теб… Ти пък не разбра, че ще ми липсваш.
