(П)объркани мисли
Планове нямам,
без мисъл живея;
Ако дойде промяна -
да дойде – и с нея
ръка за ръка
ще се хванем отново,
душа до душа –
па макар и сурова.
Исках те – мой си.
Докога ли? – Не зная,
животът ти двойнствен
спрях да гадая.
За мен си единствен,
за теб съм поредна
и колко безмислен
е денят. За последно
към тебе поглеждам,
но не безразлично,
поглед послед –
е, за мен е трагично.
И колко ли пъти
си мисля за края –
боли ме отвътре
и да си призная –
не вярвам, че има
в живота пътека,
денят ще е зимен…
„Пази се, полека!”,
животът е хубав,
но не и за мене –
по- руса и глупава
с едно измерение.
