И аз така
Мълчиш
де и аз да можех
като теб да затворя
очи-
безразлични, студени,
ръка на очите си сложих-
горчи
като силно кафе на закуска.
Kато „Un estate italiana“
звучиш.
Вълшебните нощи пак чувам
и вихър отново се спуска..
Вървеж
по тайни и стъмни пътеки
и навсякъде- кръстопът.
Скреж
по смолисто черните мигли.
Тъжен поглед затворил навеки.
И под сянката зловеща
на мрак и черна пелена,
мъждукаха хиляди свещи
и угасват една по една.
И с отровните пари
от думите тъжно…
няма кой да пожали,
нима някой е длъжен
да обича отново- не.
