Спомен
С няколко натежали капки тъга към неизгрялото слънце…
С хремата и кашлицата към отминалите летни дни…
Към…Пясъка. Слънцето. Вълните.
Към теб…Море.
С единствената надежда да те видя отново!
Всичко е просто театър…
Стара сцена, грим и фантазия,
актьори, статисти и беден декор,
представям пиеса: “Немска гимназия”,
с малко мъка ще има и хор.
За жалост сценария е вече написан,
режисьор си нямаме дори.
А колективът- в работа олисан,
от години дните дълги брои ли брои.
Публика няма, всичко тъне във прах,
аплодисменти не чувам, нито пък смях.
Но актьорите не спират- от сутрин до вечер,
и този спектакъл сякаш ще е вечен.
Дали е трагедия.. или пък драма?
Главната роля е поверена на “мама”,
сюжетната линия- самата тя води я,
като се замисля…май че е пародия!
Репетиции тук няма, нито повторения,
програмата се сменя- все нови представления!
Ако някой отсъства, нов ще го замести,
за постоянно после и той ще се смести.
Персоналът се увеличава съвсем периодично,
но това си е нормално в наш’то време динамично.
На сцената скучаещ никой не остава,
пък нищо, че казват “безработица настава!”.
Всеки има роля и нея си играе,
всяка жаба гьола нека да си знае.
Германисти, художници, математици,
спортисти, музиканти и алкохолици…
В нашия театър- интернационален,
има отдел- строго конфиденциален,
Работи, но само за някои актьори,
другите все още са само аматьори.
От комедия до драма- всичко тук играй се,
от трите трупи-“Leistungs”,”Sprach” и „Scheisse“.
Помежду им, казват, разделение няма,
но и това- да знаете, си е чиста измама.
Тайно общество
В нашия малък, на вид спретнат театър,
няма още буря, но подухва вятър.
Малко интриги, повече клюки,
всеки всичко знае, но говори на слуки.
Имаме цели две групи етнически,
намират се и баби праисторически.
Живее тук даже и един педофил,
който с актрисите е крайно мил!
Някои от актьорите не са даровити.
И те са таланти, само че скрити.
Това са най- често на мама протежета,
те обогатяват на постановките сюжета.
Имаме обаче, и велики актьори,
те са наричани просто “саботьори”.
Големи роли мама не им дава,
без поздрав по сцената тя ги отминава.
Все нещо дебне кусур да им намери,
но те са направили вече кариери.
Внимание на старата дама не обръщат
и на нападките нейни хич не отвръщат.
Няколко лагера в театъра живеят,
карат се, плюят се и заедно се смеят.
Цигари пушат на тайни места-
в ъгли, в бизистени, при медицинската сестра…
Денят скучен за да стане “мокър”,
пийват “Собиески”, Flirt и Johnny Walker.
С повод и без повод- черпят се редовно,
щом е за пиячка- всички са в готовност!
Друга една група- много специална,
и тя съществува, ама неофициално.
На старите моми- тайно общество,
там членува всяко незадоволено същество.
В нашия театър тъй се нижат дни честити,
някои са гладни, други са сити…
Но това си е участ, балканска орисия-
ех, театърче мило, ех, че съсипия!
