Една нощ не стига
А утре денят ще е вкусен,
с остатъчен грим и напукани устни,
когато на изгрев и спуснати щори,
очи насълзени аз пак ще отворя…
за да видя теб.
И когато навън станеше тъмно, а уличните лампи през отмерени интервали от време светваха и угасваха, когато в една стая два призрака стояха пред огледалото…тогава започваше нощта.
Но тази нощ беше кратка. Бързо се изтърколиха часовете и романтиката на един нощен град потъна с мрака. По улиците стана тихо, тук- там се виждаха пияни минувачи. Нощните таксита не летяха из празните булеварди, а бляскавите коли пред скъпите заведения вече ги нямаше. Сякаш всичко се беше изпарило, а градът се готвеше за новия ден. Единствено светофарите оставаха все същите и ритмично сменяха цветовете си. Първите трамваи дрънчаха празни и глухи. А от една бутка, на една последна спирка на един изгубен автобус се носеше ароматът на топъл хляб.
И прозявайки се, осъзнавах, че не искам да е сутрин, че една нощ не стига.
