***
И ето, че последната ми свещ
мъчително и бавно гасне;
ето, че оставам
с пламнали очи в нощта;
но с разперени криле
при мене кацна
един случаен ангел-
цял от прах и стъкълца..
И угасналата стая светна,
и свещта отново запламтя,
ангелът с повивка ме наметна
и подире му започнах да вървя.
И през глухите равни полета,
и през кристалната бяла гора,
през приказна чужда планета
не спирах аз да вървя.
Усещах все белия сняг,
усещах го чак до зори,
когато на снежния бряг
уморена затворих очи.
***
